Йохан Кройф е икона в европейския и световния футбол. Още като играч холандецът придобива статут на легенда, превръщайки се в първия трикратен носител на "Златната топка" (1971, 1973, 1974) с екипите на Аякс и Барселона. По-късно той демонстрира своя гениален поглед върху играта и като треньор, извеждайки както родния си клуб, така и каталунския гранд до недостигани върхове в Европа – съответно КНК (1987) и КЕШ (1992).

Като футболист Крал Йохан е най-яркият представител на философията на Ринус Микелс, наречена "Тотален футбол". Техническите му качества са на невиждано дотогава в Европа ниво, а умението му да импровизира ражда дори нов за времето си финт – "Обръщането на Кройф". Като треньор той също довежда играта до нов етап на развитие, създавайки първия "дрийм тим" на Барселона. Онзи, превърнал се в еталон за контрол върху топката.



Малцина обаче знаят, че голяма част от футболното вдъхновение на Йохан Кройф всъщност идва от един съвсем друг спорт – бейзбола. Това не е толкова необяснимо, тъй като макар и не особено популярна на Стария континент, американската игра е един от националните спортове на Холандия. А, оказва се, спортният талант на родения в Амстердам Хендрик Йоханес Кройф не е познавал граници.

Ето какво пише самият Кройф в своята автобиография "Моят начин" (My Turn: The Autobiography, 2016), публикувана едва след смъртта му (книгата е написана в периода 2013-2015 г., но след като научава, че е болен от рак, великият холандец изрично настоява тя да не бъде издавана, докато е жив; след кратко боледуване Крал Йохан си отива на 24 март 2016 г., а първото издание на автобиографията му излиза от печат на 5 октомври 2016 г.; преводът е на Христо Димитров за изд. "Сиела"):



"През лятото нямаше мачове и на стадиона идваше бейзболният отбор на Аякс. И в тази игра бях много добър. Като кетчер стигнах дори до националния отбор на Холандия още на 15 години. Бях и първи хитър, но бях толкова дребен, че никога не успяваха да хвърлят три страйка срещу мен. Често пращаха и четирите топки встрани и взимах базата заради грешки.

Бейзболът ми позволи да се концентрирам върху множество детайли, които по-късно щяха да са ми от голяма полза във футбола. Кетчерът, например, показва на питчера къде да хвърля, тъй като вижда цялото игрище, а питчерът е с гръб към него.


Кетчерът Йохан Кройф (седнал, вляво)

Научих се, че трябва да знаеш накъде ще хвърлиш топката още преди да си я хванал. А това значеше да имаш представа за полето около себе си и къде се намира всеки играч още докато топката не е в ръката ти. Нито един треньор по футбол не ми беше казвал, че трябва да знам накъде ще подам още преди топката да е стигнала до мен, но по-късно, когато вече играех професионално, уроците от бейзбола – да се фокусирам върху общата картина на терена – ми бяха много полезни и се превърнаха в моя сила.

Бейзболът е един от онези спортове, които в тренировките могат да разкрият неизявен талант, тъй като има много общо с футбола. Например, спринт на късо разстояние, плъзгане (то е като шпагата), представа за разположението на другите в пространството, предварително обмисляне на следващия ход и още много неща.

Това са същите принципи, които използва Барселона с контрола върху топката, тренировките "рондо" с кръг от играчи, които си подават с едно докосване, докато двама или трима в кръга се опитват да им я отнемат – това е основата на стила "тики-така".



Знам със сигурност, че при мен това проработи, тъй като и много след това отново се потапях в бейзбола. Като треньор успешно пренасях много от съветите в бейзбола във футбола. Същото се отнасяше и за мисленето няколко хода напред, бейзболът ме научи и на това. Постоянно трябва да взимаш решения за пространството и за риска, при това за частица от секундата. За да си добър бейзболист, трябва да покриеш разстоянието между рънера и хоума и да пратиш топката до базата, преди рънерът да я достигне.